dimitrova.nadeto

Някога имаше такива зими...

...А имало едно време..., в което всички ходеха пеша на училище! Звучи почти приказно – нереално, но е исторически факт и всеки от старата школа ученици може да го потвърди. Не че нямаше коли и тогава, но друго беше времето - светът бързаше бавно и използваше краката си по предназначение. За целта всеки ставаше по- рано и имаше цялото време на света, за да стигне за първия час. И най- вече - имаше цялото време, докато ходи, да бъде ЗАЕДНО с другите. И, представете си, да си говори с тях по пътя! Направо като в приказките, нали?! Не е за вярване! Но точно това беше приказният чар на ходенето до училище – общуването и вървенето заедно с приятелите. Тогава и най- дългият път ставаше кратък. И най- студената утрин ставаше топла. И най- обикновените думи ставаха необикновени. И най- голямото притеснение от предстоящо изпитване...неусетно изчезваше. Защото, както се пее в една красива българска песен – „вървят ли двама на дълъг път и път да няма, не ще се спрат...“!

Експлоадира ресторант в Испания - Нюз2 Експлозия в японски ресторант в испанския град Тарагона в неделя, съобщава “Ройтерс". Най-малко седем души са ранени. Двама са тежко ранени. Всички са

ТОВА Е ФЕН СТРАНИЦАТА ЗА България на Алекс Олафлин