Akcent - Beauty Salon

Напоследък нещо ме накара да се замисля и реших да го споделя тук, не като оправдание, а просто като човек.
Наскоро получих коментар от клиент, чието обслужване се забави с около час. Съжалявам за това. Не е приятно да чакаш и разбирам напълно недоволството. Понякога обаче такива неща се случват. Зад всяка професия стои човек и, колкото и да се старае, не винаги всичко се случва по план.
Това, което ме замисли, всъщност не беше самият коментар, а вниманието и многото реакции под него. И си помислих нещо… Дали доброто, което правим, не остава някак по-тихо?
Повече от 30 години съм фризьор. Не помня да съм обслужила клиент без специално внимание, без желание да го накарам да си тръгне доволен и да се почувства важен. Това не беше просто част от работата ми — беше моето разбиране за професия.

И може би точно там някъде съм прекрачила границата.

През годините съм пропускала рождени дни на децата си. Пропускала съм моменти, които няма как да се върнат. Не защото някой клиент ми е бил по-ценен от семейството ми и не защото парите са били най-важното. Просто винаги съм имала усещането, че „клиентът“ е голямото нещо, на което трябва да угодя. Че трябва да съм там. Да не отказвам. Да не закъснявам. Да дам най-доброто от себе си, дори когато самата аз съм била на ръба на силите си.
Днес, на 55 години, от разстоянието на времето разбирам, че съм платила доста висока цена за едно толкова хлъзгаво нещо като одобрението.
Не пиша това, за да обвинявам някого. Нито за да се оплаквам. Просто споделям една човешка равносметка.
Зад един салон, една прическа и един закъснял час стои човек. Човек с неговите грешки, умора, старание, пропуснати моменти и много години, в които е давал най-доброто, на което е способен.
И може би сега се уча на нещо ново — да бъда добър професионалист, но и да не забравям човека в себе си
Извинявам се за откровението. Просто на 55 години вече разбирам, че нищо човешко не ми е чуждо. ❤️

Когато изкуственият интелект започне да избира прическата… а фризьорът остане само да я „изпълни“ 🤔✂️
Напоследък забелязвам една интересна тенденция – все повече клиентки идват със снимка или видео, генерирани от AI, на които уж са самите те с перфектната прическа, съобразена с тоалета, грима и повода.
И тук идва интересната част…
На снимката косата е с точно този обем, тази дължина, тази гъстота и тази структура, които са необходими. Лицето е „подходящо“ за прическата, пропорциите са идеални, а косата сякаш е от друг свят. 😄
А пред огледалото стои реалният човек – с неговата естествена коса, обем, дължина, структура, форма на лицето и индивидуални особености.И тогава идва очакването: „Искам точно това. Едно към едно!“Но нека не забравяме нещо много важно – фризьорът не е машина за копиране и определено не разполага с магическа пръчка. 😂

Работата на професионалиста не е просто да повтори една снимка. Тя е да прецени дали тази прическа реално може да бъде постигната с конкретната коса, дали ще стои добре на конкретното лице, дали ще бъде съобразена с тоалета, повода и цялостната визия.Понякога най-професионалният отговор не е „Да, разбира се!“, а „Тази прическа няма да работи по този начин при вас, но мога да ви предложа вариант, който ще ви стои много по-добре.“
И точно тук идва ролята на фризьора – да мисли, а не просто да изпълнява.AI може да създаде прекрасна картинка.Но той не познава косата ви.
Не вижда как пада тя.
Не усеща структурата ѝ.
Не знае как ще се държи след два часа.
И най-вече – не ви познава така, както професионалистът, който стои срещу вас.

Затова следващия път, когато покажете „перфектната“ AI прическа, нека снимката бъде вдъхновение, а не заповед. 😉Защото истинското майсторство не е да направиш невъзможното едно към едно.
Истинското майсторство е да вземеш идеята и да я превърнеш в нещо, което е създадено за ВАС.