Healthy steps

Колкото и да ни е трудно да признаем, самата система „издиша“!
Може да е отговаряла на потребностите от образование преди 50-60 г., подготвяйки унифцирани кадри за работата в предприятия и заводи на поточни линии, но сега младите хора, които учат в училище имат нужда, повече от всякога, не просто от наливане на знания на конвейер, сякаш просто изсипваш информация, често лишена от достатъчен контекст, вникване в цялостната картина и взаимовръзки между нещата.
Децата ни не са “tabula rasa” или „чиста дъска“, по която да пишем!
Не са и празна чаша, в която ние просто да наливаме различна информация, като в бездънна каца.
Не са еднакви, а се раждат като индивидуални и уникални личности, на който дължим уважението да ги възприемаме и третираме като такива.
Да търсим и поощряваме тяхната уникалност, техните специфични качества и силни страни и да подпомагаме развитието им.
Защото не са унифицирани болтчета от поточна линия. Съответно и образователната система, която се грижи за разгръщането на потенциала им не бива да ги третира като такива!
Нужно е, не просто да наливаме в тях тонове информация, а да провокираме изначалното им любопитство към живота, към взаимовръзките между нещата.
Да ги научим не какво, а най-вече как да мислят.
Да изградят в себе си способността за критично и самостоятелно мислене, да са будни, да познават себе си, вътрешния си свят, изпълнен с емоции и чувства, да имат контакт с телата си и добра двигателна култура.
Самите деца, които се раждат в последните години са в един изключително силен синхрон и със самото динамично време, в което живеем.
Доста различни са от предишното поколение и в това е ценното. Да ги видим такива, каквито са, без да искаме да ги „напаснем“ към представите си какви сме били ние и как трябва да правят и бъдат като нас.
Напротив!
Виждам това, че са изключително будни!
Трудно приемат някого за авторитет, ако самият този авторитет не се е доказал „ на терен“ и не носи в себе си способността да вдъхновява през личния си пример. Да вижда самите деца такива каквито са, с цялата им пъстрота от качества, да умее да си говори с тях на техния език, да ги чува, но не само на думи, а през дела.
Да ги третира не като малките, които нищо не разбират, а с уважение към личността и индивидуалността им.
Децата са като едни безпогрешни радари, способни да улавят и най-малката неискреност или опит за манипулация.
Усещат на едно невербално ниво, когато възрастните около тях наистина си правят труда да ги чуват, да ги виждат и подхождат с уважение към тях. Тогава и те напълно естествено реагират със същото.
Защото във всяко дете, изначално е заложено на чисто еволюционно ниво, желанието да сътрудничи, да помага, да си взаимодейства с другите и средата около себе си чрез коопериране и сътрудничество, а не чрез противопоставяне, несъгласие и саботаж.
Ситуацията, в която се намираме по отношение темата за българското образование, неадекватността на самата система в някои отношения и недотам обмислените решения, които се вземат на управленско ниво, често докарват учители, родители и деца на ръба на собствените им нерви.
Не е лека нито за учителите, нито за децата, но е и доста предизвикателна за самите родители.
Непоследователността в решенията и рязката промяна в изискванията, често води до това, родителят да се чувства безкрайно объркан, тревожен и безсилен да подпомага детето си в учебния процес.
Всички сякаш са вперили поглед в самия родител и очакват той да може „да накара“ детето си да учи, да се справя с материала и да го възпита така, че детото да съответства и да се вписва в определени норми и стандарти за добро и успешно поведение в училище.
Родителското напрежение само нараства с всяка изминала година. С увеличаването на изискванията „за успешност“, на който и детето и родителя трябва да отговарят, за да не би системата „да ги изплюе“, непопадайки в често противоречивите й стандарти.
Матури след 4 клас, след това след 7 клас, кандидатствания, външни оценявания и т.н…. безкрайни поводи за още повече родителски и ученически стрес.
И след това се чудим каква ли е причината децата да не желаят да учат,намирайки материала за скучен и неприложим.
Стресът, любопитсвото и любознателността не вървят ръка за ръка, дори напротив!
Често там, където има стрес и задължение, любопитството и любовта към ученето просто не виреят и излизат през другата врата.
Вместо да се питаме какво не е наред с детето ни, по-скоро е нужно да се запитаме, какво в цялостната система на образованието в училище не е наред и как с действията си може да променим нещо.
Нужно е, ние да търсим начини как самото дете да се вдъхнови, да поиска да опознае и друг поглед или гледна точка.
Друга интерпретация на учебния материал, които досега му се е струвал скучен и безинтересен.
Защото не е проблема нито в детето, нито в учебния материал, а в сухия начин, по който, понякога бива поднесен.
Да упражняваме родителската си загриженост, но не толкова през налагане и наказания, а през поощряване на търсенето на друг работещ начин, вдъхновяване през личния пример.
Съзнателно да стимулираме любопитството на детето, чрез това да вниква по-дълбоко във взаимовръзките между отделните знания и къде тези знания биха му били изключително полезни в живота.
Защото училището или която и да било друга институция, сама по себе си, няма силата да вдъхновява, но хората около нас- родители, учители, приятели, го могат и е изключително ценно за едно дете!
Дали едно дете се ражда мързеливо и без желание да учи?
Категорично не!
Но средата, под чието въздействие пряко се намира, може да отключи всички онези латентно стоящи потенциали в него или точно обратното- да ги остави заключени!
В. Костова

Честит празник на всички прекрасни жени ♥️♥️♥️!
И нека си позволяваме повече да сме извън клишетата, на които сме повярвали!
Да си позволяваме осъзнато и с приемане да присъстваме и в сенчестите си страни, да сме неудобни, прекалени, нахални, неуместни... и повече себе си!!!
Да спрем да въртим хамстерското колело на непрекъснато съревнование по между си, защото женската сила е голяма работа🔥🔥🔥!

Има такива книги, които препрочиташ след време и сякаш ги четеш за първи път, защото човекът, който си днес, не е този, който си бил преди 2, 5 или 10 години.
Книги, който съдържат в себе си едни такива фини нюанси, думи, емоции и чувства, които като зъбчатка на зъбно колело ти "кликват" някъде дълбоко и не подлежат на интелектуализиране през ума, а се усещат през сърцето!
Като танц през времето, обстоятелствата и общочовешките послания на душите!
Защото колкото и да сме различни един от друг, копнеем за едни и същи изначални неща!
Спомням си много добре първия път когато четох "Човек в търсене на смисъл". Как седмици наред не можех да започна да чета нищо друго след нея... Как провокира в мен дори физическа болка.
Сега я чета и усещането е друго...
И не спирам да се удивлявам на факта, как наистина "не можеш да влезеш два пъти в една и съща река" :)....защото ти си друг, а и реката е друга :)!

Слагам и няколко любими цитата от книгата:

" Никога няма да забравя как една нощ бях разбуден от стоновете на друг лагерник, който се мяташе в съня си, очевидно преследван от ужасен кошмар.
Тъй като винаги съм изпитвал особена жалост към хората, страдащи от страшни сънища или бълнувания, понечих да събудя клетника. Изведнъж отдръпнах ръката си, готова да го разтърси, изплашен от това, което щях да сторя. В този момент особено ясно осъзнах, че никакъв сън, бил той най-ужасният, не би могъл да се сравни с реалността, която ни заобикаляше в лагера и към която се канех да го върна."

"...на човек може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.
А там винаги трябваше да се прави избор.
Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те лишат от самата ти същност, от вътрешната ти свобода, решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, след като си се отказал от свободата и достойнството, за да бъдеш претопен в калъпа на типичния лагерник."

"Достоевски е казал: "Има само едно нещо, от което се страхувам: да бъда недостоен за страданията си"...Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието. Страданието е неотделима част от живота, дори само като съдба и смърт. Без страдание и смърт човешкият живот не е цялостен.
Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащо то от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава изобилни възможности - дори при най-трудни обстоятелства - да придаде по-дълбоко смисъл на своя живот.
Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече.
Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да придобие морални ценности, които трудната ситуация му предоставя."

" Винаги когато имаше възможност за това, някой трябваше да им даде едно защо -една цел - за техния живот, за да им влее сили да понесат жестокото как на тяхното съществуване. Горко на онзи, който не виждаше вече смисъл в своя живот, не виждаше цел и предназначение и следователно нямаше защо да продължава."

" Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота. Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси.
Отговорът ни не трябваше да се изразява в разговори и съзерцание, а в правилно действие и правилно поведение.
В крайна сметка да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които животът постоянно поставя пред всеки индивид."

" Но нямаше нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те бяха свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш. Съвсем малко хора осъзнаваха това. От време на време някой изповядваше засрамено, че е плакал, както моят другар например, който на въпроса как се е справил с отоците си, отговори с признанието : "Изплаках ги от себе си"."

Из психологията на лагерника, който е бил освободен.
"Загубата на илюзиите бе нещо различно...Човек, който години наред е мислел, че е достигнал абсолютния предел на възможното страдание, сега откриваше, че страданието всъщност няма предел и че може да страда още по-дълго и още по-силно.
Когато говорихме за опитите да се даде на човек в лагера душевен кураж, казахме, че бе необходимо вниманието му да бъде насочено към нещо, което да очаква от бъдещето. Трябваше да му се припомни, че животът още го чака, че някое човешко същество очаква завръщането му. А след освобождението? Имаше хора, които откриха, че никой не ги очаква. Горко на онзи, който разбираше, че човекът, споменът за когото единствено му бе давал смелост в лагера, вече не съществува! Горко на онзи, който откриваше, че най-сетне дочаканият мечтан ден е така различен от всичко, за което е копнял!
Може би пристигайки в града си, той се качваше в тролея, отправяше се към дома, който години бе виждал само в съзнанието си, и натискаше звънеца, за да се окажe, че човекът, който е трябвало да отвори вратата, не е там и никога няма да бъде отново."

За една пълноценна връзка и здрави взаимоотношения е необходимо и двамата души, които съзнателно встъпват в нея да са цели и завършени личности.

Това по никакъв начин не изключва и не противоречи на факта, че ние растем и се променяме цял живот!

За едно здраво партньорство обаче, са нужни двама цялостни и самостоятелни души, които избират да споделят пътищата си заедно.

Не просто да са две половини, които да прилепват зависимо, да се вкопчват един в друг, в неистовия си копнеж да бъдат допълвани.

Не да се привличат като магнит през травмите и сенките си за да задоволят неистовия си глад за обич, близост и свързване чрез другия.

Не да са двама души, половинчати, нуждаещи се от допълване, в които колкото по-голяма е нуждата, толкова по-голяма черна дупка се отваря за още и още глад за любов, която обаче няма насищане!

Не... точно обратното!

Линк към целия материал:

Когато “потъваме” и се изгубваме в големия значим друг March 4, 2024 · Leave a CommentКогато “потъваме” и се изгубваме в големия значим друг Естествена психотерапия Изложението, което следва е моят отговор на запитване от групата ...

"Не е лесна черно-бялата фотография. Цветната също не е.
И за двете е нужно да имаш усещане за детайла, да забелязваш отвъд очевидното, да изровиш нюансите.
Трудно е, когато от небето се излива тежък, непрогледен дъжд, да подскочиш ведро и с ентусиазъм да зачакаш дъгата.
Дъгата може да се забави, мракът дълго да не помръдне.
Може да ти стане студено, да ти причернее пред очите.
Тогава, предполагам, имаш два избора: да снимаш този нерадостен порой и да го изпратиш на художника, който толкова иска да види картина на абсолютната грозота, а все не успява.
Или да затвориш очи и да си спомниш последния път, когато някой толкова упорит дъжд е свършвал.
Помниш ли как излезе слънцето иззад хълма и как освети с топлина целия избухнал в зелено свят?
Помниш ли как момините сълзи се отърсваха от тежките дъждовни капки, а врабците и децата пляскаха заедно в локвите на босо?
Помниш ли как ти олекна, когато свали качулката и целуна божурите, защото вдиша въздуха, който беше попил аромата им? Помниш?
И този път дъждът ще спре, недей да търсиш адреса на художника."
Мила Иванова -Хартиена лодка

Толкова любима ❤️

https://www.facebook.com/share/v/km4ZZp3CZ1oK3YBG/

“Хартиена лодка в открито море” от Мила Иванова 🙏🏼🥰🫶🏼 Mila Ivanova Солунска 16 Storytel

Постоянното закачане за тръпката, за адреналина, пеперудите и т. нар отношения с много "страст" в много случаи е поредното закачане и отразяване един друг през травмите .
Източник на допамин на много висока цена!

https://fb.watch/pIs2BVhuze/

#MCAR

Голяма магия има в изгревите!
Едно трепетно очакване слънцето да се покаже, да се роди новият ден!
Едно леко гъделичкане под лъжичката и детско вълнение.
Като първа среща, като влюбване, като нетърпение любимият човек ей сега да изскочи зад ъгъла и да го срещнеш.
Изгревът носи в себе си обещание за ново начало, за раждане, за тази съзидателна сила, която задвижва и пренарежда света, мъдро съблюдавайки баланса и хармонията във всичко!
С пожелание за красиви изгреви и лекота в душите 🥰♥️🥰❣️