AstinArt R

Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.

Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност.

Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един „обект“ на любовта.

Парадоксът в любовта е, че две същества стават едно и въпреки това остават две.

Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание.

Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване и израз не на лишаване, а на жизнеспособност.

Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.

Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…

Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.

И сънищата, и митовете са важни съобщения от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропускаме страхотна възможност да разберем какво знаем и казваме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свят.

Главната задача на човека в живота е да се роди и да се превърне в това, което потенциално е.

Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си.

Да умреш е жестоко, но идеята, че ще умреш без да си живял, е непоносима.

Деструктивността е резултатът от неизживения живот.

Вярвам че никой не може да „спаси” своя приятел, човек ,правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии.

Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”.

Вярвам че основната алтернатива за човека е избора
между „живот” и „смърт”;
между продуктивност и деструктивно насилие;
между реалност и илюзии;
между обективност и нетолерантност;
между братство-независимост и господство-подчинение.

Вярвам ,че единството на човека, в противовес на другите живи неща, произтича от факта, че човекът има съзнание за себе си.Човекът има съзнание за себе си, за бъдещето си, за своята смърт, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други ; Човекът е в природата, подчинява се на нейните закони, дори когато излиза извън нея чрез собственото си мислене.

Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!

Ерих Фром

💭 Какво представлява този уъркшоп?
👥 Групова терапия, която е ориентирана към работа с психиката и емоциите, вградени в тялото. Работи се с психологическите образи на родителите, които сме изградили вътре в себе си и влияят върху всички настоящи отношения, и върху нашето себеусещане и възприятие всеки един момент от деня.

👉 Коренът на проблема
Когато сме били наранени от нещо в детството си, неприятните и болезнени спомени са изтласкани в Несъзнаваното и ние реално не си спомняме някои неща и имаме представата за “щастливо” детство. Или поне ни се иска да е било такова.

👉 Последствията…
Страховете и ограниченията на родителите блокират жизнената енергия на детето и спонтанното изразяване на емоциите му. Желанията на детето стават индиректни или прикрити… за да може то да получи това, което иска трябва да заобиколи Не-то на родителите си.

Така се изкривява директната изява и невинност на детето, създава се мислене – Може-Не може…Трябва-Не трябва …Правилно-Неправилно…И Детето вече не е себе си, а се опитва да остане такова, каквото родителя го харесва и обича.

‼️ Това поведение продължава да ни управлява като възрастни и да създава повтарящи се ситуации и проблеми в живота ни, наречени архетипови модели в психиката и тялото ни, които възпроизвеждат психологически и физически болести, напрежения и дискомфорт на всичи нива - емоционално, ментално, физическо и Душевно!

🗝️ Намерението
Целта е ДА ВИДИМ И РАЗБЕРЕМ СЕБЕ СИ, за да живеем от НАШАТА АВТЕНТИЧНОСТ, която ни гарантира УДОВЛЕТВОРЕНОСТ, ЗАЗЕМЕНОСТ, ЦЕНТРИРАНЕ В НАШАТА СЪЩНОСТ И СИЛА!

Ще се учим да РАЗГРАНИЧАВАМЕ коя е нашата ИСТИНА В ЧУВСТВАТА И НАШИЯТ ЗДРАВОСЛОВЕН ИНСТИНКТ, и кое е СТАРОТО ОБУСЛАВЯНЕ И СТАРОТО СЪЗНАНИЕ, което задушава нашата жизнена енергия и създава НЕГАТИВНИ ЕМОЦИИ И СТРАХОВЕ, И ВЯРВАНИЯ, КОИТО НИ ИЗЦЕЖДАТ ЕЖЕДНЕВНО И НИ БЛОКИРАТ БЪДЕЩЕТО, А МЕЧТИТЕ СТАВАТ НЕВЪЗМОЖНИ И НЕРЕАЛНИ….